TopТехнически речникM-JPEG - стандарт за кодиране на изображението

M-JPEG - стандарт за кодиране на изображението

Методът за компресия M-JPEG или MJPEG (Motion JPEG) това е формат за видео компресия, в който всеки видео кадър или области с презредова развивка на цифрови видео последователности са компресирани отделно, всеки като изображение JPEG.

 

Първоначално, този стандарт беше предназначен за PC мултимедийни приложения. В момента, M-JPEG е използван от софтуера и устройства, като например уеб браузъри, мултимедийни плеъри, игрови конзоли, цифрови фотоапарати, IP камери, уеб камери, стрийминг сървъри, видеокамери и нелинейни видео редактори.

 

Манипулирането с M-JPEG се осигурява от множество IP камери, което води до това, че браузъри като Mozilla Firefox и други, базирани на Webkit (двигател на уеб браузъра базиран на принципите на open source), имат собствена поддръжка за показване на M-JPEG потоци.

 

Друга важна причина за честото използване на M-JPEG в IP камерите е способността за поточно предаване. HTTP поток разделя всяко изображение на няколко HTTP отговори със специфичен маркер. RTP стриймингът създава пакети от последователни изображения в JPEG формат, които могат да бъдат получавани чрез клиентски програми, например QuickTime или VLC. Нативната подкрепа се използва от браузъри: Safari, Google Chrome и Firefox. Други браузъри, например Internet Explorer може да показва M-JPEG, като се използват подходящи плъгини.

 

M-JPEG кодирането използва изключително метода за вътрешнокадрово компресиране. То не разполага с алгоритми с по-сложни изчисления, които използват техники за междукадрово предсказване. Докато съвременните методи за видео компресиране като MPEG-4 и H.264/AVC могат да постигнат съотношение на компресия 1:50 или повече, липсата на междукадрово предсказване (междукадрово прогнозиране) в M-JPEG ограничава неговата ефективност до 1: 20 или по-малко, в зависимост от допустимото отклонение артефакти на изходното изображение. Понеже кадрите са компресирани независимо един от друг, M-JPEG определя по-малки изисквания към хардуера за изчислителна мощ и памет.